Забележителности

в България

Публикации с етикет ‘Borika’

Share/Bookmark

За живота нема рецепта. Требе да си нагаждаш и да откраднеш от него нещо за себе си. Ето, я съм вече на 93 години, живея в село Борика, там, дето съм си свикнал и се радвам, че мога да гледам слънцето още един ден, и още веднъж, днес, сега …

(статията е на Трендафилка Раева, публикувана от списание Happy Weekend – едно прекрасно четиво, което за съжаление вече не може да се намери по магазините)

selo BorikaТова е историята на Петър Джамбазки, роден 1912 г. в село Борика, живял един труден, но изпълнен с радости живот. Той ни вдъхнови да погледнем на неговот така прекрасно родно място като на една незаменима туристическа дестинация, за да се опитаме да разберем каква е тайната на щастливия му живот.

„Кръстили са ме Петър Джамбаски. 12-та година съм раждан, а 44-та бех на фронта. Идохме при Сръцин, отамока до Стражино, Куманово, Скопие.

Не вярваа ората от селото, че ще се върна жив. Некои от нас изпомреа. Войната никой не я преживева лесно. Всичките ми приятели от това време ги помна и нема да ги забрава доде съм жив.

Ама, почерпи се де, нали си мо гостенка! Приготвил съм масичка и бонбони, вземи си нема да ме подядеш. Аз мога през това време да ти попея. Бех и си останах веселяк. Това ме е запазило през годините. Така си мисля поне…

Като млад бех голема киселица. Аресвах момите, а пък какви убави дреи имах само, купени от самоковските евреи – кадифен каскет и зелен панталон от офицерски плат! Нагодих си после и сине чорапе като калци и бели платненки. И това не е всичко. Като се нагласех с гиздава риза, пошивена с червени свилени пискюли, за двеста лева ушита, и си сложех шарена жилетка на модерни цветчета, на машина уплетена, тръгвах с приятелите по околните села.

Летно време по съборите много вървееме. На хорото играаме, запознаеме се с некое момиче, залюбиме се, бееме щури, бетер от вас. Кой не знае да люби, защо му е да се зафаща?

Помня със Стоян Денкин как отидохме във Веринско на празник. От Черньово дойдоха две моми, плетачки били. Ама колко красиви, и до днес са пред очите ми. Авера ми се запозна с големата, а я аресах по-мъненкото. Заведохме ги на сенката под боровете. Едната избега, нищо че бе с по-богатия от нас, но моята – не. Немал съм имане, кой ти гледа, кога е влюбен?

Любов, който я усети, честит е!

Моята жена ми е от селото. Не я даваха, но ние се оженихме. После заедно много се трудихме, направихме си къща и отгледахме три деца. Никога не съм седел айлак и съм голем мераклия домът ми да е нареден.

Едно време произвеждахме всико и знаехме какво ядем. Най-добре е да си заколиш яре, прасе, да си сипеш млеко сутрин, а вечер да си пийнеш по една ракойка с шопска салата. Тя тая салатка си я знаем, че я има, откакто светът е бил създаден.

Жената, Парашкева се казваше, остави ме вече сам и за нея мога да кажа, че е любовта ми, намерих я некога и останах честит. Сега мога да си отида благословен.

Тя от малко нещо готвеше много убаво. През зимата като направи свинско със зеле, леле мале …, пръстите си облозвааме. Печеше баници, зелници, тутманици, събираше децата. Две щерки имаме и един син. Внуците, ако ти ги изброа, стигат до двайсет.

Внук ми е в Америка, там е ръководител на танцов състав. А едната ми дъщеря требе да я знаете. Тя е Йорданка Петрова и пее народни песни навсякъде.

Целият ми живот се завъртя около сватби, кръщенета и погребения. Той е в албимите, които съм запазил.

Питат ме хората от града как се доживева до почти сто години. Ей така, седа си в Борика, сред гората, до приятелите, на спокойствие, чист въздух и сред коне, много коне. Седа и чакам да дойдат при мен децата, да ме видат. Виждам в мислите как тичат боси по поляните, изпотрошили си краката, как играят на джелик, ритат топка от говецди косми, с пепел залепени, или бутат тиква с мушнато дръво от слънчоглед в средата и на количка направено. В училището играят на дувара, а аз ги гледам и им се радвам.

И ден ще ги дочакам, за да ги посрещна и да им е отворена вратата на бащината къща.“

(специални благодарности на Тр. Раева за неверотното интервю)

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

ПРОЧЕТЕТЕ И ЗА ДРУГИ ПРЕКРАСНИ СЕЛЦА И ПО-МАЛКО ИЗВЕСТНИ ДЕСТИНАЦИИ В БЪЛГАРИЯ