Забележителности

в България

Публикации с етикет ‘българските забележителности’

Share/Bookmark

Джермански пирамиди

Издигат се в Северозападното подножие на Рила, близо до село Джерман – от там и името им. Разнообразните по форма скални феномени са относителни ниски, най-големите достигат височина от 10 метра. Наподобяват съседните им Стобски пирамиди, но освен разликата в размера, Джерманските скални пирамиди много рядко имат каменни шапки. По-голямата част от тях силно наподобяват пещерни сталагмити.
Една единствена от очарователните скални забележителности била обявена за природна забележителност – тази с най-големи размери.

За желаещите да разгледат красивите скални феномени е изграден асфалтов път от село Джерман, както са пуснати и рейсови, които карат желаещите за около част до самите пирамиди.

Стобски пирамиди

Стобски пирамиди - скални забележителности

Стобски земни пирамиди

За разлика от по-западно разположените си събратя, Стобските скални пирамиди се отличават с по-големи размери – дебелината им достига до 40 метра. Материалът от който са изградени красивите скални феномени е ронлив и силно податлив на атмосферните влияния, което обуславя постоянната промяна във вида, формата и размерите на отделните монументи.
Заемащите голяма площ скални забележителности са разделени на няколко групи, най-популярна от които е поредицата от скални образувания – „Вкамененатасватба”. Тя предоставя на туристите невероятна гледка и чудати легенди.

Стобските пирамиди се издигат сред живописна и несравнима природа. Най-красиви са по залез слънце. Близостта им до Рилския манастир, ги прави още по-желана туристическа дестинация, като част от незабравима разходка из Рила планина.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА СТОБСКИТЕ ПИРАМИДИ И РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКИ ОТ КРАСИВИТЕ СКАЛНИ ФЕНОМЕНИ.

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С ДРУГИТЕ СКАЛНИ ЗЕМНИ ПИРАМИДИ В ПИРИН И ТЕЗИ В СТАРА ПЛАНИНА.

 

Кресненски пирамиди

Красивите скални феномени представляват величествени пясъчни сипеи, простиращи се до град Кресна. По произход се доближават до Мелнишките пирамиди, но за разлика от тях са с еднородна форма. Липсва голямото разнообразие при съседните скални забележителности над Мелник.

Кърлановски пирамиди

скални феномени в България - Кърлановски пирамиди

Кърлановски земни пирамиди

Също са разположени в съседство с прочутите Мелнишки пирамиди, простират с е в землището на с. Кърланово, от където идва и името им. Размерите на огромните пясъчни кули са внушителни, най-високите достигат до 100 метра. Покрити са с трева, а формата им е разновидност на конусови сипеи.

Мелнишки пирамиди

скални феномени в България - Мелнишки пирамиди

Мелнишки земни пирамиди

Красивите скални образувания над Мелник са най-популярните земни пирамиди в страната. Имат специфичен релеф, песъчлив характер и не задържат растителност. Разделени са на няколко групи, тъй като заемат не малка площ от Пирин планина.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА КРАСИВИТЕ МЕЛНИШКИ ПИРАМИДИ, СКАЛНИТЕ ЗЕМНИ ПИРАМИДИ В РИЛА И РАЗНООБРАЗНИТЕ СКАЛНИ ФЕНОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ.

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С БОГАТОТО РАЗНООБРАЗИЕ ОТ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ.

На 18 км от Варненския некропол се е кореняла Европейската цивилизация. Там се намира най-ранният център за добиване на сол в Европа, разкрит по нашите земи. Представлява нещо между селищна и надгробна могила с огромни размери. Там било мястото с най-големите залежи на най-чистата сол в България.

могила Провадия- български забележителности

странната могила край Провадия

Как се е появила странната могила

В древна Тракия районът до морето, гъсто населен, не е имал достатъчно възможности за добив на сол. А най-ранните земеделци и скотовъдци са имали нужда от нея за овкусяване на храната си, за нейното консервиране, за вече опитомените първи домашни животни. Така в края на неолита (5 400 г. пр. Хр.) една група от Тракия преминава през Стара планина и отива в Провадия. Мястото било предварително проучено и започнали да произвеждат сол. Направили си неголямо селище върху конусовидна могила, чийто пресечен връх представлява солно огледало. То лежи на дълбочина 13-17 м под съвременната повърхност. Там от влагата, дъждовете и подпочвената вода, която размива солта, горният слой е винаги влажен. Солта избива настрани.

Изворите, от които праисторическите хора (в края на 5 400 – 5 000 г. пр. Хр.) са носели солената вода, се намира в близост до селището им. Тя била изварявана в специално направени за целта керамични съдове. Все още не са открити съоръженията, в които е ставало това, както и мястото където били изработвани глинените съдове. Но е ясен принципът на добиване – чрез изпаряване на водата остава само сухото вещество в съдовете. След това те били разчупвани и са се получавали солени конуси, с които могли да търгуват и на разстояние.

Злато за сол

Заради близостта на провадийската могила и Варненския некропол, учените предполагат, че златото в него било получено срещу сол, тъй като там районът не е златодаен, а е открита най-ранно обработеното злато в света. До колкото е известно то идва от Анатолия (Мала Азия).

При разкопките са открити богати постройки, хиляди фрагменти от съдовете, в които са изварявали солената вода. Открити са и луксозни съдове, които със сигурност са внасяни от някъде. Материалната култура на траките, която е добре позната, е по-богата и по-различна от намерената там.

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Дворцовите градини на България (Кричим)

Близо до Пловдив на площ от 20 хка паркова част и 380 хка се е разположил парк „Кричим”

Български забележителности - парка КричимТази прекрасна местност в началото на миналия век става собственост на цар Фердинанд. Той я превръща в ловен парк и развъдник. Градините и парковата част, на които отдава по-маловажно значение са изграждани на етапи от няколко видни специалисти. След 1944 година до старата паркова част е оформена нова. Хармонията между двете постигат преподавателите и специалистите от катедра „Парково и ландшафтно устройство” на Висшия лесотехнически университет през 1956 година.

Български забележителности - дворцови градини КричимДнес е оформен около парк с опесъчени алеи. Засадена е наша и чуждоземна растителност. Основната композиция се състои от вековни дъбове. Особени грижи се полагат за горската част на имението, която е свързана с ловното стопанство, както и за богатата местна фауна. Цялото имение е израз на дълбокото преклонение на цар Фердинанд към природата и любовта му към биологичните науки.

ПРОЧЕТЕТЕ И ЗА ДРУГИТЕ КРАСИВИ ДВОРЦОВИ ГРАДИНИ В БЪЛГАРИЯ – ПАРКА “ВРАНЯ” ДО СОФИЯ И ПАРКА “ЕВКСИНОГРАД” ДО ВАРНА.

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С ДРУГИТЕ КРАСИВИ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ.

Дворцовите градини на България (Евксиноград)

Само на 8 км от морската ни столица върху 3-километрова крайбрежна ивица е разположен парк „Евксиноград”.

Дворцовите градини на България Евксиноград забележителностиНа неговата територия в началото на 19 век е бил построен манастир „Св. Димитър”,  земите са били заети предимно с лозя и плодни дървета. Българският княз Александър Батенберг харесва местността и през 1881 година започва строеж на дворец. Парковият директор на принца пристига в България и след двегодишни проучвания територията климатичните условия и местната флора, той изготвя проект за парк. Изпълнението му обаче е спряно, поради детронирането на княз Батенберг. По съществуващите и днес кедри, може да се предположи, че първите насаждения, северно от двореца, са направени от Петцолд.

През 1888 година Фердинанд привлича френски специалисти да направят проект за оформяване на парка и за изпълнението му. Четири години са внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия различни видове дървета и храсти. От река Камчия е пренесена богата почва за възможно най-доброто им развитие. Под ръководството на лесовъда Байкушев са направени масови залесителни мероприятия и напълно е завършен партера пред двореца – водната площ с бронзови фигури и статуя на Нептун, доставени специално от Франция.
От 1921 година се води на филиал на Царските Ботанически градини. Композиционно се дели на два сектора – „френски” и „английски” парк. В първия доминира двореца, пред който има две паркови нива. На първото – малък басейн с водни лилии, а на второто е създаден боскетен сектор, разделен на две от централната алея. Обявен е за паметник на културата на парковото изкуство в България, чието богатство на флората е запазено и до днес.