Забележителности

в България

Категория : Културно-историческо наследство

Боряна – българската кукла Барби

Share/Bookmark

Идеята е на Людмила Кацарова, на която не и харесва идеята за оскъдната рокля и пластмасово тънко тяло на популярната кукла Барби. Така се ражда идеята за популяризиране на българска кукла, вдъхновена от бита и традицията на различните български региони.

Кукла БорянаСъздава първата, която нарича Боряна – облечена е с носия от ихтиманския край, а материалите са кенар, шаяк, вълна, лен и други естествени материали. Тъканите са характерни с трайните си цветове, пъстрота и здравина. Люси споделя, че не може да се купи съвременен плат и да се направи носия, която да излъчва старинен дух. За това в своите колекции използва стари прежди, изкупува от селата останали по ракли дрехи и носии.

БорянаМладата българка е вдъхновена от облеклата в различните райони на страната, обикаля музеи и етнографски изложби, покорена е от красотата на българската традиционна дреха.

Отнема доста време изработката на една такава кукла, но тя едно по едно пресъздава всички пъстри и разнообразни облекла от различните региони. За произведенията си Люси шие бели ризи от кенар, литаци от шаяк, пъстри вълнени чорапки, бродира на ръка. Телата на куклите-сувенири се изработват от дърво. Ръцете на играчките са изработени от глина и стилизирани с бои. Лицата също са от глина и са им придадени специфични изражения чрез майсторско изписване с темперни бои. Косите са сплетени на плитка и пресъздават буйната коса на българката. Дължината на куклата е около 40 см. Всяка държи стомнички от грънчари, менчета от ателиетата в Етъра и други автентични, характерни за българската традиция аксесоари.

На снимката вляво пред обектива на http://zabelejitelnosti.info позира младо момиче с Добруджанска носия, вдъхновено от делото на Люси, което с гордост и почитание носи българската носия!

На 18 км от Варненския некропол се е кореняла Европейската цивилизация. Там се намира най-ранният център за добиване на сол в Европа, разкрит по нашите земи. Представлява нещо между селищна и надгробна могила с огромни размери. Там било мястото с най-големите залежи на най-чистата сол в България.

могила Провадия- български забележителности

странната могила край Провадия

Как се е появила странната могила

В древна Тракия районът до морето, гъсто населен, не е имал достатъчно възможности за добив на сол. А най-ранните земеделци и скотовъдци са имали нужда от нея за овкусяване на храната си, за нейното консервиране, за вече опитомените първи домашни животни. Така в края на неолита (5 400 г. пр. Хр.) една група от Тракия преминава през Стара планина и отива в Провадия. Мястото било предварително проучено и започнали да произвеждат сол. Направили си неголямо селище върху конусовидна могила, чийто пресечен връх представлява солно огледало. То лежи на дълбочина 13-17 м под съвременната повърхност. Там от влагата, дъждовете и подпочвената вода, която размива солта, горният слой е винаги влажен. Солта избива настрани.

Изворите, от които праисторическите хора (в края на 5 400 – 5 000 г. пр. Хр.) са носели солената вода, се намира в близост до селището им. Тя била изварявана в специално направени за целта керамични съдове. Все още не са открити съоръженията, в които е ставало това, както и мястото където били изработвани глинените съдове. Но е ясен принципът на добиване – чрез изпаряване на водата остава само сухото вещество в съдовете. След това те били разчупвани и са се получавали солени конуси, с които могли да търгуват и на разстояние.

Злато за сол

Заради близостта на провадийската могила и Варненския некропол, учените предполагат, че златото в него било получено срещу сол, тъй като там районът не е златодаен, а е открита най-ранно обработеното злато в света. До колкото е известно то идва от Анатолия (Мала Азия).

При разкопките са открити богати постройки, хиляди фрагменти от съдовете, в които са изварявали солената вода. Открити са и луксозни съдове, които със сигурност са внасяни от някъде. Материалната култура на траките, която е добре позната, е по-богата и по-различна от намерената там.

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Мадарският конникПредставлява изсечено в скалите скулптурно изображение (барелеф) на Конник в естествени размери, който е възседнал кон. С едната ръка държи юздите, а с другата копие, с което е пронизал падналия в краката им лъв. Според източници това е кан Тервел, а сцената изобразява триумфалната сцена на подвизите му.

Скалният артефакт е изсечен в скалите близо до село Мадара, на 20-тина км от град Шумен. Мадарският конник е част от археологически комплекс с религиозно, културно и военно предназначение, създаден от кан Омуртаг, включващ езически светилища, дворцови и жилищни сгради и други различни постройки.

По скалните откоси на художествената композиция се разграничават прабългарски надписи, които са на гръцки език. Предоставят данни за събитията от 8-9 век между България и Византия.

В подножието на скалния комплекс е открита пещера, където има доказателства (праисторически култови фигурки и оброчни плочки), че траките я използвали за почит на своите божества. Наречена е „Пещерата на нимфите“.

Мадарски конник - скални забележителности    Мадарски конник забележителности     гледка Мадара забележителности     Мадарски конник забележителности

(ПРОЧЕТЕТЕ И ЗА ДРУГИТЕ СКАЛНИ ФЕНОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ)

 (ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)

Баба Илийца

къща музей Баба Илийца забележителности

къща музей на “Баба Илийца”

През 1876 година след гибелта на Ботев, вярната му чета се спуска от м. Клено, по каменистия път през живописната местност Погледец, над Челопек към река Искър, където при завързалия се бой пада убит подвойводата Перо Херцеговенеца.
След освобождението, един от първите, които идват по Ботевите места е патриархът на българската литература Иван Вазов. Той тръгва от Черепишкия манастир да търси лобното място на войводата. Истински омаян от красивата природа и забулените в тайнственост легенди за българските хвърковати лъвове, той сътворява неповторимите си стихове и двата емблематични разказа „Една българка” и „Дядо Йоцо гледа”.
„…Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъжка на види. На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже…”
Баба Елица добива реален образ и става главен герой в историята. Българка, балканджийка, готова да поеме на плещите си риска в кървавото време и отговорността да спаси децата на нацията. …”За да запази рода български!”
Персонажът на баба Елица е напълно реален. Живяла някога в махалата с кошарите, където отглеждали козе и овце на едно. Пристанала с родното си име Пена в Чело пек, тя се жени в Илиеви я род и от там започват да я наричат Елица. Коравата българка оставила над 400 наследници, пръснати по цяла България. В Чело пек и до ден днешен живее Пенка Драганова, продължила личното и име, което е предадено от поколение на поколение. На 79-годишна възраст, пенсионирана учителка по биология от Врачанската гимназия, се радва , че достойно защитава създадения образ и име на прабаба си.
Кметицата на селото също е наследничка на родолюбивата българка. Нейният пра-прадядо е „ детето, което старата жена трябвало да отведе до Черепишкия манастир в огнената нощ на Априлското въстание”.

Челопек - български забележителности

в къщата музей на “Баба Илийца”

През 2003 година къщата на баба Илийца бе възстановена и днес тя е отворена за посетители всеки ден от 8:00 до 17:00 часа.

Местността над селото е изключително богата на природни и исторически забележителности. От там започват величественото си извисяване скалните феномени “Ритлите”, нагоре по пътя се стига до лобното място на Христо Ботев и паметника му на връх Околчица. Успешно могат да се съчетаят в еднодневна екскурзия разходка из природа в красивия Врачански Балкан, обиколка на историческите забележителности в този край и възможност за незабравими снимки на скалните феномени, които се простират в този район!

ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ВСИЧКИ УНИКАЛНИ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ!