Забележителности

в България

Категория : Културно-историческо наследство

Град Априлци

Share/Bookmark

Там където липсва шума на големите градове, а природата те обгръща отвсякъде, там където забравяш за ежедневното напрежение, а се отдаваш на отмора и прекрасни гледки, там където се изолираш от всичко, но полъха на вятъра напомня за героизма на прадедите ти, там на Балкана …

Между полинските върхове Марагидик, Триглав и Ботев се спотайва красивата и просторна априлска котловина с богата история и красива природа.

Характерни за този край са гостоприемството, дружелюбието и запазения дух на родолюбеца. Както се казва: „По-работлив, по-вежлив и на алкохол по-издръжлив от балканджията няма”.

Априлци-1Априлци е млад по възраст, малък по население, но богат на история и природни забележителности град. Има и много запазени от преди войната религиозни паметници, които прославят героизма на загиналите българи.
След потушаването на Априлското въстание повечето къщи били изгорени, но все още има запазени постройки от преди повече от 150 години. Те са строени в типичната балканджийска архитектура – с каменни основи и масивни дървени греди. Голяма част от тях днес са превърнати в семейни хотели и къщи за гости.

Природни забележителности

Невероятната планинска атмосфера и чудните гледки в този край обуславят специфичния туристически облик на Априлци.

През града минават три реки: Острешка, Зла река и Видима, в която се сливат. Водите и се отвеждат в река Росица, като по пътя си поема и други красиви пълноводни реки и малки ручейчета.

Около и във градът са изградени няколко екопътеки, които показват на гостите на Априлци едни от най-чудните кътчета в района.

Най-известната е екопътека „Видимско пръскало”. Започва от квартал Видима и отвежда туристите до уникалния по рода си водопад „Видимско пръскало”. Намира се на територията на уникалния резерват „Северен Джандем”, който е част от национален парк „Централен Балкан”. Разходката по протежението на екопътеката е прекрасна и разпускаща, гледките незабравими, а самият природен феномен – неописуем.

IMG-Krusta-ApriltsiВ района на Априлци са изградени още няколко екопътеки, като едната се извива в самия град. Екопътека „Кръста” започва от самия център на Ново село и стига до страхотна панорамна поляна над града, от която се открива чудна гледка към цялата Априлска котловина и билото на Стара планина. На най-високата част на хълма се издига 34-метров метален кръст, построен по случай 100-годишнината от Априлското въстание. На поляната около него, освен да се наслаждават на невероятните пейзажи, които се разкриват, туристите могат да си организират пикник, разходки, фотографиране или просто да починат на изградените беседки за отдих и детски съоръжения.

По екстремните туристи могат да покорят някои от най-красивите старопланински върхове, началните точки на пешеходните маршрути, от които стартират от град Априлци. Дали ще поемат към връх Марагидик, връх Острец или първенеца на Балкана – връх Ботев, все ще си осигурят едни незабравими спомени, богати на впечатляващи пейзажи и разнообразни природни феномени.

Културно-историческо наследство

За любителите на опознавателния и културно-историческия туризъм Априлци разполага с няколко прекрасни църкви и манастир, музейни сбирки, исторически паметници, архитектурни богатства и паркове. Тук се намира девическия манастир, в който са шили дрехите на дякона и са приготвяли храната за четата му; гробищната църква ”Света Петка Параскева”, в която по време на турското робство са се извършвали всякакви обредни и църковни празненства, които са запазили българския дух в най-тежките години; църквата „Свети Георги Победоносец”, дом-паметник на новоселското въстание, градския парк „Зла река” и множество паметници на загиналите герои за Отечеството ни по време на Руско-турската война.

Свети Георги Победоносец Априлци     Новоселски манастир в Априлци     църква Света Петка Параскева     градски парк Зла река

Източнородопска Беласица

село Белица - хасково

В района на Харманли, между селата Черна Могила и Бисер, където се издига големият рид Градището. Точно там се е скътало селце на име Беласица, обградено от хълмове. По тях са разкрити и проучени останките на Тракийска крепост и две ранновизантийски и средновековни християнски черкви. Местността освен че е богата на исторически и културни забележителности, притежава и очарователна природа, красиви гледки и възможност за прекрасен селски туризъм.

село Белица

Центъра на село Белица

За любителите на природата, районът предлага страхотни дестинации за полудневни екскурзии в местността. Най-популярното направление е рид “Градището” край село Лозен. До там можете да си организирате прекрасен еднодневен тур, по време на който освен на прекрасна природа, ще се насладите и на неедна исторически забележителности.

село Белица - параклис     село Белица - площада     село Белица - добре дошли     село Белица - къщите

Прочетете и за другите селища в България, носещи името Белица.

Шопска Белица

село Белица

Красивото село се простира на територията на Ихтиманска Средна гора. Някога там реката била с-пенливите бели потоци, от където дошло и името и – Белишка. От там – и песните като „Бело си, бело девойче …” …

паметника в село БелицаСело Белица е разположено на 30-тина километра от София, скрито в гората. В състава му влизат 18 махали, разтилащи се на площ от повече от 35 километра, като първите започват от село Вакарел, а последните стигат чак до село Мухово и язовира Тополница. Административният център е махала Черковна. Най-популярната забележителност там е реставрираната преди няколко години църква „Успение Пресвета Богородица” с храмов празник на 15 август. По това време там всяка година се събират потомци на белишките родове, изселили се преди 50 години във всички краища на България, в търсене на градски поминък и по-добри условия на живот. Там климатът бил суров, а оцеляването трудно.

В центъра на селото се издига Паметник на априлските въстаници, възпоменаващ безсмъртния им подвиг!

село БоженциСелото е архитектурен резерват, съхранил богатството и културата на страната от времето на Българското възраждане. Разположено е в Средна Стара планина. Макар и малко на площ, село Боженци разполага с многобройни забележителности, не само в архитектурно и историческо отношение. Районът притежава множество природни богатства.

Туристите, решили да се насладят на това пленително селце, имат възможност да посетят двете оформени музейните къщи от края на 18 и началото на 19 век, тематични изложби, които да ги запознаят с различните обичаи и традиции в района, както и да се насладят на неописуемата българска кухня. Всеки посетил село Боженци непременно трябва да опита от вкусните баници, приготвени от местните жители.

Най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание, създадена по идея на Георги Бенковски, лети от село на село за да повдига въстанието и духа на населението.

Започва с околните на Панагюрище селища, а нараствайки повече от 200 души тръгва на по-далечна мисия. Влиза в село Петрич, където на 23 април (стар стил) води първото си и единствено победна сражение с турците.

Хвърковатата чета на Бенковски

На връх Екеджик Бенковски известява, че столицата на въстанието е обкръжена от войски и башибозуци, и четата бързо тръгва към Панагюрище.Осъмва над града на връх Лисец, от където виждат пожарите и погрома. Панагюрище гори от всякъде. Там Бенковски казва: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!…”

Войводата и четниците са уверени, че на север от Балкана въстанието е успяло и Бенковски повежда най-верните си хора на там.

На 4 май (17-ти нов стил) осъмват на Дебели рид, скитайки се без път из мъглата. По обед виждат недалеч овчарска колиба (Стойкови кошари). Втурват се да вземат храна, но биват посрещнати от залп на башибозушка засада. Шестима четници са убити и неколцина ранени.

Оцелелите продължават да се влачат из урвите, отправят се североизточно от пътя за Етрополе. В мъглата са подмамени от звънци и глас на „овчар” и отново попадат в засада. Губят над 15 четници, убит и секретаря на чатата Тодор Белопитов. У него турците намират кореспонденцията и архива на въстанието, протокола от Оборище и Кървавото писмо.На място днес има паметна плоча.

На следващия ден останалата част от четата поема на североизток и излиза на м. Солището (в близост до днешната хижа „Стражата”). Поемат из непознатата местност, където срещат един овчар, от когото взимат котел мляко и буца сол, а синът му ги повежда на изток към Тетевен. Осъмват на трънлива поляна. Въстаниците са измъчени, изранени, жестоко мъчени от глада. Привечер срещат наблизо овчаря Нею Крачунов, който ги предупреждава че в Тетевен има над 2 000 души редовна войска, Балканът гъмжи от башибозуци, а въстание в този район няма. В четата настъпва крайно униние и отчаяние.

Тук Бенковски и Захари Стоянов решават да разпуснат четата и да се спасяват на малки групи. Местността е осеяна със захвърлени оръжия, знамето на четата е намерено след години в хралупа. В местността днес има и паметна плоча на входа на малка пещера, в която Войводата, Захари, Отец Кирил и Стефо Далматинеца са се скрили.

На 12 май (25-ти нов стил) Балканът забучава отново, силен дъжд и мъгла покриват всичко. Преди слънцето да се скри предателят Вълю идва с весела песен на уста. С измамна радост съобщава, че откъм запад са нахлули чети, Русия и Сърбия са отворили война на Турция в отговор на въстанието. Буйните души пламват отново! Поемат след Вълю към колибата на зет му, който „уж” живеел на близо. Преминават река Костина, вървящия първи Вълю, запълзява и се скрива зад едно дърво, а отсреща загърмяват над 20 пушки върху героите. Георги Бенковски пада прострелян с револвер в ръка. Отец Кирил е ранен и заловен и жестоко измъчван в Цариградските тъмници той умира. Единствено Захари Стоянов като по чудо се спасява, за да бъде отново предаден седмица по-късно. Главата на Бенковски е отрязана и носена на кол до София, за да сплаши и отчая българите . По всяка вероятност тялото му е погребано на лобното му място, където днес има изграден скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата на България!

Пътят на четата на Бенковски

В последните дни от септември 1952 година е организирана експедиция с ръководител Павел Делирадев, която да проследи и уточни пътя на Хвърковатата чета от Оборище до Костина за маркиране на маршрут за туристически походи, който се определя от „Записките” на въстаници и съвременници. Ползвани са и записките на пирдопския учител и краевед Методи Стоянов, който пръв преминава маршрута през 1902 година. Той открива пушката на Георги Бенковски и я предава в музеите на Копривщица.

През 1954 година се организира и първия туристически поход, а от 1985 година е положено началото на ежегодните походи. От тогава всяка година от 21 май до 25 май големи групи български туристи оказват почит и гордост с делата на Великите си прадеди, изминавайки туристическия  маршрут Национален поход „По стъпките на Хвърковатата чета”, започващ от Панагюрище, проследяващ движението на четата през Априлци, Оборище, хижа „Сакарджа”, село Петрич, Пирдоп,, с. Микрово, връх Етрополска баба, хижа „Стражата”, с. Ямна, с. Черни вит, Тетевен, и приключващ на лобното място на Бенковци – р. Костина.