Забележителности

в България

Публикации от:11.2012

Побити камъни

Share/Bookmark

побити камъни забележителности

Красивитеz скални забележителностиd сеw намиратq наd 20-тинаa кмx от Варна,k простиратt сеl отf дветеr страниr наr пътяa Варна – София.w Скалнатаm гораv можеx даe бъдеx посетенаn отr всекиz желаещq даg сеr запознаеo сo природнитеo забележителности.

Побититеe камъниz саn скални образувания. сh различнаe големина.s Варират от 5 до 7d метраn височинаm иo 0,3 до 3 метраo дебелинаo. Каменнитеo колониi изглеждатy катоf побитиc в пясъка,d отd къдетоd иd дваd иd названиетоq им.a Повечетоq отвътреq саd кухиd иj изпълнениl сi пясъкi. Разпределениi саi вi триi основниv групиv иv заематv площv отv околоv 7-8 vкм2 вv полупустиннаv местност.v Най-посещаванаv еv Централнатаv (Дикилиташка) скалнаv група,v вv коятоv сеv издигатv околоv 300v скалниr колони.

Побити камъни

Има две основни теории за произхода на изумителните скални забележителности. Според първата те са органични образувания, оформени от подводни коралови рифове. Привържениците на втората обясняват геоложкия феномен с изветряването на скалите, ерозионните процеси и образуването на пясъчно-варовикови конкреции.

Скалните забележителности притежават и необяснима „магическа сила”. С цел опазването на уникалните скални феномени през 14 век са обявени за природна забележителност.

Най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание, създадена по идея на Георги Бенковски, лети от село на село за да повдига въстанието и духа на населението.

Започва с околните на Панагюрище селища, а нараствайки повече от 200 души тръгва на по-далечна мисия. Влиза в село Петрич, където на 23 април (стар стил) води първото си и единствено победна сражение с турците.

Хвърковатата чета на Бенковски

На връх Екеджик Бенковски известява, че столицата на въстанието е обкръжена от войски и башибозуци, и четата бързо тръгва към Панагюрище.Осъмва над града на връх Лисец, от където виждат пожарите и погрома. Панагюрище гори от всякъде. Там Бенковски казва: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!…”

Войводата и четниците са уверени, че на север от Балкана въстанието е успяло и Бенковски повежда най-верните си хора на там.

На 4 май (17-ти нов стил) осъмват на Дебели рид, скитайки се без път из мъглата. По обед виждат недалеч овчарска колиба (Стойкови кошари). Втурват се да вземат храна, но биват посрещнати от залп на башибозушка засада. Шестима четници са убити и неколцина ранени.

Оцелелите продължават да се влачат из урвите, отправят се североизточно от пътя за Етрополе. В мъглата са подмамени от звънци и глас на „овчар” и отново попадат в засада. Губят над 15 четници, убит и секретаря на чатата Тодор Белопитов. У него турците намират кореспонденцията и архива на въстанието, протокола от Оборище и Кървавото писмо.На място днес има паметна плоча.

На следващия ден останалата част от четата поема на североизток и излиза на м. Солището (в близост до днешната хижа „Стражата”). Поемат из непознатата местност, където срещат един овчар, от когото взимат котел мляко и буца сол, а синът му ги повежда на изток към Тетевен. Осъмват на трънлива поляна. Въстаниците са измъчени, изранени, жестоко мъчени от глада. Привечер срещат наблизо овчаря Нею Крачунов, който ги предупреждава че в Тетевен има над 2 000 души редовна войска, Балканът гъмжи от башибозуци, а въстание в този район няма. В четата настъпва крайно униние и отчаяние.

Тук Бенковски и Захари Стоянов решават да разпуснат четата и да се спасяват на малки групи. Местността е осеяна със захвърлени оръжия, знамето на четата е намерено след години в хралупа. В местността днес има и паметна плоча на входа на малка пещера, в която Войводата, Захари, Отец Кирил и Стефо Далматинеца са се скрили.

На 12 май (25-ти нов стил) Балканът забучава отново, силен дъжд и мъгла покриват всичко. Преди слънцето да се скри предателят Вълю идва с весела песен на уста. С измамна радост съобщава, че откъм запад са нахлули чети, Русия и Сърбия са отворили война на Турция в отговор на въстанието. Буйните души пламват отново! Поемат след Вълю към колибата на зет му, който „уж” живеел на близо. Преминават река Костина, вървящия първи Вълю, запълзява и се скрива зад едно дърво, а отсреща загърмяват над 20 пушки върху героите. Георги Бенковски пада прострелян с револвер в ръка. Отец Кирил е ранен и заловен и жестоко измъчван в Цариградските тъмници той умира. Единствено Захари Стоянов като по чудо се спасява, за да бъде отново предаден седмица по-късно. Главата на Бенковски е отрязана и носена на кол до София, за да сплаши и отчая българите . По всяка вероятност тялото му е погребано на лобното му място, където днес има изграден скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата на България!

Пътят на четата на Бенковски

В последните дни от септември 1952 година е организирана експедиция с ръководител Павел Делирадев, която да проследи и уточни пътя на Хвърковатата чета от Оборище до Костина за маркиране на маршрут за туристически походи, който се определя от „Записките” на въстаници и съвременници. Ползвани са и записките на пирдопския учител и краевед Методи Стоянов, който пръв преминава маршрута през 1902 година. Той открива пушката на Георги Бенковски и я предава в музеите на Копривщица.

През 1954 година се организира и първия туристически поход, а от 1985 година е положено началото на ежегодните походи. От тогава всяка година от 21 май до 25 май големи групи български туристи оказват почит и гордост с делата на Великите си прадеди, изминавайки туристическия  маршрут Национален поход „По стъпките на Хвърковатата чета”, започващ от Панагюрище, проследяващ движението на четата през Априлци, Оборище, хижа „Сакарджа”, село Петрич, Пирдоп,, с. Микрово, връх Етрополска баба, хижа „Стражата”, с. Ямна, с. Черни вит, Тетевен, и приключващ на лобното място на Бенковци – р. Костина.

Боряна – българската кукла Барби

Идеята е на Людмила Кацарова, на която не и харесва идеята за оскъдната рокля и пластмасово тънко тяло на популярната кукла Барби. Така се ражда идеята за популяризиране на българска кукла, вдъхновена от бита и традицията на различните български региони.

Кукла БорянаСъздава първата, която нарича Боряна – облечена е с носия от ихтиманския край, а материалите са кенар, шаяк, вълна, лен и други естествени материали. Тъканите са характерни с трайните си цветове, пъстрота и здравина. Люси споделя, че не може да се купи съвременен плат и да се направи носия, която да излъчва старинен дух. За това в своите колекции използва стари прежди, изкупува от селата останали по ракли дрехи и носии.

БорянаМладата българка е вдъхновена от облеклата в различните райони на страната, обикаля музеи и етнографски изложби, покорена е от красотата на българската традиционна дреха.

Отнема доста време изработката на една такава кукла, но тя едно по едно пресъздава всички пъстри и разнообразни облекла от различните региони. За произведенията си Люси шие бели ризи от кенар, литаци от шаяк, пъстри вълнени чорапки, бродира на ръка. Телата на куклите-сувенири се изработват от дърво. Ръцете на играчките са изработени от глина и стилизирани с бои. Лицата също са от глина и са им придадени специфични изражения чрез майсторско изписване с темперни бои. Косите са сплетени на плитка и пресъздават буйната коса на българката. Дължината на куклата е около 40 см. Всяка държи стомнички от грънчари, менчета от ателиетата в Етъра и други автентични, характерни за българската традиция аксесоари.

На снимката вляво пред обектива на http://zabelejitelnosti.info позира младо момиче с Добруджанска носия, вдъхновено от делото на Люси, което с гордост и почитание носи българската носия!

Поклон пред патриарх Максим

български Патриарх Максим

Патриарх Максим

 Роден през 1914 год. в село Орешак (Габровско), под името Марин Найденов Минков , израснал в обикновено селско семейство. Будно дете, още от малък изпъква с добродетелта си и обичта към църквата.

Едва на 13 годишна възраст, напълно убеден в призванието си, постъпва в Троянския манастир. Показва качества и след време завършва духовната Семинария в гр. София, където става и преподавател в Богословския факултет. През 1941 година е ръкоположен за йеродякон.

От там идва в Светия синод и през 1971 година единодушно е избран за патриарх на Българската църква, на който пост вярно и всеотдайно служи 41 години. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Целия му живот е посветен на православието и съхраняването и утвърждаването на духовността в бурните години на прехода между двете хилядолетия.

През всичките тези години на служба патриарх Максим успява да съхрани любовта на народа и единството на църквата. Прави много за обединението на българската църква.

Негова е заслугата да бъде дадена на българската общност църквата, която се намира в Рим на площад „Ди Треви”. Това става след посещението на папа Павел II в България, където е радушно приет от Максим в сградата на Светия синод. Това от своя страна обединява католици и православни по цял свят.

църквата в Рим "Св. Викентий и Св. Анастасий"

“Св. Викентий и Св. Анастасий”

През целия си жизнен път се ползва с доверието и любовта на народа.

Целият му живот е отдаден на българския народ – това личи и от последните му думи – макар и немощен, но все още в съзнание той казва „Благославям България и българите”, след което предава Богу дух. Това са последните му думи. В 3.30 часа на 6 ноември почива в Правителствена болница.

Патриархът е водел много скромен живот. Никога не е забравял от къде е тръгнал и своя роден край. Всяка година на рождения си ден посещавал Троянския манастир.

На следващия ден от смъртта му отварят завещанието , в което патриархът моли да бъде погребан в Троянската Света Обител и оставя всичките си неща на църквата. До сетния си час той не забрави своя народ, своя роден край и от къде е тръгнал.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!