Забележителности

в България

Публикации от: 3.12.2011

Share

ПРИКЛЮЧЕНИЯ, ПЕЩЕРИ, ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕКИ И КУЛИНАРНИ ИЗКУШЕНИЯ ОЧАКВАТ ТУРИСТИТЕ В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА АРДА.

Адринско корито

Коритото на река Арда

Районът се превръща в предпочитана дестинация за лятна отмора на българи от всички краища на страната. Предприемачеството на хората в селата и диплите на планината, разполагаща с множество благоустроени места за пикници, които предлагат отмора на туристите ежедневно допринасят за утвърждаването на района като неповторима туристическа дестинация. Някога “забравена земя”, заради своето погранично разположение, сега районът привлича хиляди туристи  именно със своята съхранена природа, живи занаяти и традиции. Тук те могат да избират измежду повече от 22 пътеки за пешеходци, вело и конни преходи с обща дължина над 300 км и посещението на благоустроени и неблагоустроено пещери. В районът са картографирани 23 карстови пещери. Тук тече и най-дългата родопска река – Арда дала името на един от най-романтичните родопски региони: Ардинското корито, скътало в себе си богато природно и културно наследство.

село Смилян

село СмилянНа 15 км южно от Смолян се намира село Смилян, където историята още помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите си и техния духовен водач Висарион Смоленски, убит жестоко по време на Турското иго.

От високата каменна часовникова кула, издигаща се в центъра на селото се вижда пътя и цялото поречие на река Арда. Днес село Смилян предлага добри възможности за селски, опознавателен и приключенски туризъм.

Пещерите

По поречието на Арда има множество пещери, с находища на праисторическа пещерна мечка и пещерна хиена, пазили в продължение на хилядолетия тайните на еволюцията на най-старата суша на континента – Родопа планина.

пещера Голубовица 2

пещера Голубовица 2Няколкото км нагоре по шосето се намира село Могилица – изходния пункт за туристически маршрут “Герга дере”. След кратък преход по камениста пътека и преминаване по въжено мостче, прекосявайки хладна буковаа гора, ще се озовете пред входа на пещера “Голубовица 2”, където ако желаете спелеолозите от КСЕТ “Мурсалица” ще ви организират малко подземно приключение.

Пещера Ухловицата

пещера УхлувицаАко не харесвате екстремните преживявания, може да посетите  “един от подземните дворци на Родопите”. Пещерата е устроена и електрифицирана, отворена за посещения целогодишно, от сряда до неделя от 10 до 16 часа. Пътят към пещера Ухловица е едно малко предизвикателство, което си струва да поемете  за да се докоснете до загадъчната и красота. Уникалността на подземните форми ще ви завладее от самото начало на пещерното ви приключение.

Могилица

Северозападно от пещерата се намира село Могилица. В информационния център,разположен в центъра на селото може да получите подробна информация за всички забележителности в района.

Агушевите конаци

Агушевите конациНевероятната архитектура на най-голямото феодално имение на Балканския полуостров от 19 век е представена от Агушевите конаци. Цялата постройка прилича на по-ранните родови замъци. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на р. Арда и горите над нея. Предания и легенди за обитателите им разкриват чудати истории. За съжаление постройката днес не е достъпна за туристи, а сегашните и притежатели не живеят в селото и не развиват туристическа дейност с владението си.

пещера Надарска

пещера НадарскаНапускайки прекрасното село Могилица, преди да продължите екскурзията си към последните погранични села, можете да се отбиете към пещера Надарска, до чийто паркинг ще ви отведе асфалтиран път. Самото изкачване до входа на пещерата се осъществява по екопътека със специално изградени дървени стълбища на места за по-лесно преминаване на голямата денивелация към върха, където е разположена пещерата. Влизането в нея обаче става само със специална екипировка и водач. Пещерата не е благоустроена и осветена.

В близост до изхода и се простират останките на огромен древногръцки стадион.

село Арда

село АрдаСелото отстои на 36 км южно от Смолян, разположено в малка, но живописна долина, в най-горното течение на река Арда, от където идва и името му.  Неговата история  започва още в древността, когато от там е минавал главния тракийски път, продължава през Средновековието, когато е датирана легендата за подземна църква и манастир на върха, който по-късно е сринат от османските поробители по време на Илинденския събор.

село Горна Арда

село Горна АрдаРазположено е на по-малко от 3 км от границата с Гърция. От там започват множество пътеки и туристически маршрути – към тракийското светилище в местността “Расилица”, пещера “Типицето” и към връх Ком.

Ако продължите екскурзията си на североизток ще стигнете до старото телено гранично съоръжения, охранявало държавната ни граница с Гърция до 1989 година.

(Прочетете повече за селата по поречието на река Арда и за пещерите в района)

(ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И С ДРУГИТЕ СКАЛНИ ФЕНОМЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЯЛАТА СТРАНА И НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ)

Share

Всеки любител на природата и туризма вероятно е посетил над 100 чудни кътчета в страната ни. Без съмнение се е запознал с много от българските красоти и е получил неведнъж удовлетворението, с което Майката природа ни дарява. Всеки знае най-известните забележителности на територията на България и вероятно е доста добре запознат с историите на най-популярните ни дестинации.

Български забележителности

Тук искаме да предложим един по-различен поглед на чудесата на България. Искаме да ви покажем местата, които не са получили заслуженото си място сред фаворитите в българския пътеводител, но по нищо не отстъпват по чудо на „Белоградчишките скали“, по историческа стойност на паметника „Шипка“ или по красота на величествената Рила. Искаме да се запознаете с „по-малко известните природни чудеса“ на България.

(Събираме статии, пътеписи и разкази за прекрасни кътчета в България, богати на природни чудеса, историческа стойност, архитектурни феномени, необитаеми селища и всички тези малко известни места в страната ни. Ако сте посетили или имате информация за някое райско кътче в България – изпращайте снимки, разкази и всичко, което искате да споделите за да подпомогнем туризма в една от най-прекрасните страни на света – често подценяваната ни родина.)

(информация и материали можете да изпращате на: zabelejitelnosti@abv.bg със заглавие: „по-малко известните природни чудеса“ на България. Ако желаете да споделите, изпратите снимки или други материали: zabelejitelnosti@abv.bg).

Български забележителности

ПРОЧЕТЕТЕ ВСИЧКО ЗА НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Share

За живота нема рецепта. Требе да си нагаждаш и да откраднеш от него нещо за себе си. Ето, я съм вече на 93 години, живея в село Борика, там, дето съм си свикнал и се радвам, че мога да гледам слънцето още един ден, и още веднъж, днес, сега …

(статията е на Трендафилка Раева, публикувана от списание Happy Weekend – едно прекрасно четиво, което за съжаление вече не може да се намери по магазините)

selo BorikaТова е историята на Петър Джамбазки, роден 1912 г. в село Борика, живял един труден, но изпълнен с радости живот. Той ни вдъхнови да погледнем на неговот така прекрасно родно място като на една незаменима туристическа дестинация, за да се опитаме да разберем каква е тайната на щастливия му живот.

„Кръстили са ме Петър Джамбаски. 12-та година съм раждан, а 44-та бех на фронта. Идохме при Сръцин, отамока до Стражино, Куманово, Скопие.

Не вярваа ората от селото, че ще се върна жив. Некои от нас изпомреа. Войната никой не я преживева лесно. Всичките ми приятели от това време ги помна и нема да ги забрава доде съм жив.

Ама, почерпи се де, нали си мо гостенка! Приготвил съм масичка и бонбони, вземи си нема да ме подядеш. Аз мога през това време да ти попея. Бех и си останах веселяк. Това ме е запазило през годините. Така си мисля поне…

Като млад бех голема киселица. Аресвах момите, а пък какви убави дреи имах само, купени от самоковските евреи – кадифен каскет и зелен панталон от офицерски плат! Нагодих си после и сине чорапе като калци и бели платненки. И това не е всичко. Като се нагласех с гиздава риза, пошивена с червени свилени пискюли, за двеста лева ушита, и си сложех шарена жилетка на модерни цветчета, на машина уплетена, тръгвах с приятелите по околните села.

Летно време по съборите много вървееме. На хорото играаме, запознаеме се с некое момиче, залюбиме се, бееме щури, бетер от вас. Кой не знае да люби, защо му е да се зафаща?

Помня със Стоян Денкин как отидохме във Веринско на празник. От Черньово дойдоха две моми, плетачки били. Ама колко красиви, и до днес са пред очите ми. Авера ми се запозна с големата, а я аресах по-мъненкото. Заведохме ги на сенката под боровете. Едната избега, нищо че бе с по-богатия от нас, но моята – не. Немал съм имане, кой ти гледа, кога е влюбен?

Любов, който я усети, честит е!

Моята жена ми е от селото. Не я даваха, но ние се оженихме. После заедно много се трудихме, направихме си къща и отгледахме три деца. Никога не съм седел айлак и съм голем мераклия домът ми да е нареден.

Едно време произвеждахме всико и знаехме какво ядем. Най-добре е да си заколиш яре, прасе, да си сипеш млеко сутрин, а вечер да си пийнеш по една ракойка с шопска салата. Тя тая салатка си я знаем, че я има, откакто светът е бил създаден.

Жената, Парашкева се казваше, остави ме вече сам и за нея мога да кажа, че е любовта ми, намерих я некога и останах честит. Сега мога да си отида благословен.

Тя от малко нещо готвеше много убаво. През зимата като направи свинско със зеле, леле мале …, пръстите си облозвааме. Печеше баници, зелници, тутманици, събираше децата. Две щерки имаме и един син. Внуците, ако ти ги изброа, стигат до двайсет.

Внук ми е в Америка, там е ръководител на танцов състав. А едната ми дъщеря требе да я знаете. Тя е Йорданка Петрова и пее народни песни навсякъде.

Целият ми живот се завъртя около сватби, кръщенета и погребения. Той е в албимите, които съм запазил.

Питат ме хората от града как се доживева до почти сто години. Ей така, седа си в Борика, сред гората, до приятелите, на спокойствие, чист въздух и сред коне, много коне. Седа и чакам да дойдат при мен децата, да ме видат. Виждам в мислите как тичат боси по поляните, изпотрошили си краката, как играят на джелик, ритат топка от говецди косми, с пепел залепени, или бутат тиква с мушнато дръво от слънчоглед в средата и на количка направено. В училището играят на дувара, а аз ги гледам и им се радвам.

И ден ще ги дочакам, за да ги посрещна и да им е отворена вратата на бащината къща.“

(специални благодарности на Тр. Раева за неверотното интервю)

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

ПРОЧЕТЕТЕ И ЗА ДРУГИ ПРЕКРАСНИ СЕЛЦА И ПО-МАЛКО ИЗВЕСТНИ ДЕСТИНАЦИИ В БЪЛГАРИЯ