Забележителности

в България

пещера Съева дупка

Share/Bookmark

пещера "Съева дупка"120 км. от София само отделят приказния, подземен свят на тази пещера. Пътят до Съевата дупка е живописен. Прекосява Софийската котловина, лъкатуши по красивите речни долини на Чурешка река, след Витиня потъва в зеленина. След това се спуска по сравнително стръмния северен склон на Мургаш планина и преминава равното ботевградско поле и стига до село Брестница.

Входът на пещерата е разположен над 500м от селото. До него се стига посредством хубав асфалтиран път с дължина 2км., след което трябва да се преодолеят 260 стъпала. Входът е изваян под отвесен скален откос, висок 6.5м., обрасъл с папрат, бръшлян и мъхове.

Туристическа обиколка из пещерата

скални образвания в пещера Съева дупкаПроникването в пещерата се осъществява чрез слизане по метална стълба в първата пещерна зала. Тя е с площ  750м2. Тя е доста бедна на пещерни образувания сравнение с другата част от пещерата. Името си „Купена” е получила от високия 3,5м каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено. Отдясно на пътеката проблясват малки езерца и панички. В ляво по стената има синтрови образувания, повърхността им е покрита с кашообразна бяла маса – пещерно мляко. В тази част на залата посетителят може да наблюдава окаменената фигура на „Виещият вълк”, над който виси каменна агнешка глава. Погледнати отдалеч, синтровите образувания изглеждат като развалини на римски град. Ниският таван е подпрян от два големи сталактона, от които е раздвоен в горната част.

огромен сталактон в пещера Съева дупкаВтората пещерна зала е известна като „Срутището”. Името й е свързано с голямо срутване на скални блокове от тавана на пещерата по време на земетресение. Тя е сравнително бедна на синтрова украса. Отдясно на пътеката е забележителният, сталактон, съборен между блоковете, напомнящ голямо оръдие – „Дебелата берта”. По-забележителна е лявата част на пътеката – от тавана на пещерата висят малки сталактити приличащи на вкаменен дъжд. По стената на залата е изваяна женска фигура. Заглеждайки се в красивите калцитни образувания някои посетители виждат образа на Ботев, трети откриват Балдуиновата кула и т.н. Стените на тази пещерна зала са покрити с красиви калцитни образувания, част от които са опънати като различни по дебелина каменни струни, те образуват Органа на пещерата – мястото където може да се послуша пещерна музика. При удар на всяко едно от прекрасните пещерни образувания, в зависимост от дебелината, дължината и кухините, издава звук съответстващ на определен тон или полутон от гамата. Когато се почукат леко, звънят като чамове.

пещера Съева дупкаСледва третата пещерна зала – „Хармана”, където започва приказният подземен дворец. Залата е равна, почти кръгла, застлана с глина. Отляво на пътеката може да видите два дебели, глинени наносни конуса. Материалът е червено-обагрена глинеста плиоценска почва. Обиколката на най-дебелият сталактон в пещерата е 13м. Северозападно от „Хармана” са разположени не добре оформените зали – „Белия замък” и „Космоса”. В последните три зали на Съевата дупка е събрана разнообразна красота. В този приказен свят се преплитат всички нюанси от топли цветове, като преобладава кремавия цвят. Разнообразни по форма и големина причудливи обикновени, мечовидни и други сталактити, каскадно оформени сталагмити, някои от които имат височина до 4м., сталактони и други пещерни образувания. В дясно от пътеката, водеща до най-високата зала – „Космоса”, се е образувал забележителен сталагмит.

Тясна пътечка се вие в залата „Белият камък”. Има дълги няколко метра сталактити. Още по многобройни са сталактоните и сталагмитите в западната част на залата. Някои от тях се издигат до 5.5м. Най-импозантното образувание в тази зала е огромният сталактон „Белият замък”.

пещера Съевата дупкаИмето на пещерна зала „Космос” е свързано с малко синтрово образувание, наподобяващо сполучливо ракета в полет. Таванът е украсен с обагрени в бяло и приятно тъмно оранжев цвят различни по форма сталактити, редично разположени. От тавана се спускат малки драперии, оцветени в  редуващи се бели и червени слоеве. От пода на залата се издигат сложно оформени сталагмити.

На връщане ще видите красотата на пещерата от другата страна. Ще се възхитите на нови причудливи форми, изваяни от неуморните капки вода в течение на хилядолетия. Като прекосите отново „Хармана”, „Срутището” и „Купена” ще се отправите към изхода.

Животински и растителен свят в пещера “Съева дупка”

прилеп в пещераТемпературата се колебае от 7 до 10 градуса. Влажността в пещерата варира между 96-99%. Тя е най-голяма през пролетта и зимата. На места по дъното на пещерата са разхвърляни късове от дървета. По гниещите дървета се развиват плесени, бели високи гъби и бели плесени. Те са се нагодили към съществуващите неблагоприятни за тях условия и всички са стерилни.

В пещера „Съева дупка” живеят лъжескорпионът – голям сляп хищник, дългокракият черен паяк сенекосец, сляпо пещерно бръмбърче и прилепи, чиито брой значително е намалял след електрифицирането на пещерата през 1967 година.

 (ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ВСИЧКИ ОБЛАГОРОДЕНИ ПЕЩЕРИ В БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ СКАЛНИ ФЕНОМЕНИ И ПЕЩЕРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В СТРАНАТА)

НАПИШИ КОМЕНТАР

Трябва да се логнеш за да коментираш.